"В историите за порочността на местните нрави имаше много лъжа, той ги презираше и знаеше, че такива истории се съчиняват в повечето случаи от хора, които сами на драго сърце биха съгрешили, стига да можеха; но когато дамата седна на съседната маса на три крачки от него, той си спомни тия истории за леки победи, за разходки из планината и съблазнителната мисъл за близка мимолетна връзка, за приключение с непозната жена, на която не знаеш името и презимето, изведнъж го завладя".

"Датата с кученцето" - диалогът с Антон Павлович Чехов за висшите цели на битието, за човешкото достойнство, за любовта и смъртта, за стремежа към съвършенство продължава вече сто години след смъртта му (1904).