Максимите и размислите върху морала на Ларошфуко представляват един от най-важните паметници на френската класическа литература през 17-ти век. Те дават крайно сполучлив израз на наблюдения и мнения върху човешката духовна природа и нравите на обществото в определена епоха, които носят изобщо печата на твърде строга преценка за личния и обществения морал. Повлиян от упадъка, който цари край него и особено в дворцовата среда Ларошфуко е склонен да вижда по-рядко проявите на добродетелта и по-често тези на егоизма и на личния интерес, отрекли възвишените чувства и честните домогвания. Макар и оспорвани от съвременници или по-късно, сентенциите на Ларошфуко улучват вярно някои най-очебийни отрицателни черти на характери и нрави, признавайки все пак и възвишените душевни качества.