Животът им тече с с десет часа разлика – според часовите зони, и 180 градуса разминаване в ежедневието. Докато в София Радост приготвя закуската на болния си син, отбягва сърдитото сумтене на дъщеря си и преглъща собствените си сърдити погледи към своя съпруг; Лора се приспива с шума на океана в Калифорния и с топлата прегръдка на красив италианец сред поредния професионален успех като психолог.

Две сестри като двете страни на монета – противоположни, но неизменно свързани. Всяка -стабилен гръб и основа за другата. Но когато монетата се завърта на ръб, животът и на двете е на път да изгуби равновесие. Неочаквани разкрития от миналото и съдбовни избори в настоящето преобръщат всичко, в което са вярвали. Единствено писмата, които си разменят, им помагат да запазят здравия си разум в свят, който изглежда все по-безумен и за двете им.

Мария Пеева, известна като Мама Нинджа, и докторът по клинична психология Люси Рикспуун създават роман, който се чете на един дъх, но топли дълго. С лекия си и емоционален език, пълнокръвни герои и неочаквани обрати „Писмо до сестра ми“ е книга за живота, толкова истински, че прилича на роман. И за онези малки нащърбени ръбчета във всеки от нас, които ни помагат да се напасваме с другите. Защото връзките са пъзел от характери. Нима може да направиш сглобка с перфектно симетрична фигура?