Сто и три „свръхкратки истории”, едновременно смешни и абсурдни, меланхолни и иронични – стил, който разпознаваме безпогрешно от "Естествен роман", "Физика на тъгата", "Сляпата Вайша"...

"Избрани автобиографии", "Преброяване на нощната стража", "Трите пъти, в които Х.Х. беше щастлив", "Страхът на коректорката от грешка", "Петел в Пирогов", "Ангелът на непрочетените книги"... Това са само част от заглавията в книгата, които вече носят историите в себе си.

Послесловът на книгата е защита на краткостта в бъбриви времена: „Днес, когато се говори много и напосоки като в кръчма, добрата къса история идва да ни даде мяра за всяка дума. И за всяка минута. Щè ми се да е така.” (Георги Господинов)

• "Тук, където концентрацията е най-важна, нещата са доведени до изключително майсторство. Един особен, още по-чувствителен, по-вътрешен поглед. Усет, нюх, интуиция, прозорливост... Близки до предишните книги на Георги Господинов и в същото време нещо съвършено ново." Иван Теофилов

• "Широта, любопитство и утеха. Нито един фалшив тон..." Марин Бодаков

• "Когато превръща думите в неща, Георги Господинов ги дарява с история; когато превръща нещата в думи, той ги спасява от всепояждащото време." Бойко Пенчев