„Моторни песни“ е единствената стихосбирка на Вапцаров, издадена преди смъртта му. Състои се от четири цикъла: „Песни за Човека“, „Песни за родината“, „Песни“ и „Песни за една страна“. Творчеството на Вапцаров не е оценено от съвременните на поета „пролетарски“ критици. Може да се каже, че не е дооценяван и от читателската аудитория. Когато негов колега бил запитан какво мисли за поезията на Вапцаров, той отговорил: „Харесва ми, но щом аз я разбирам, що за поезия е това“. Дори и вече утвърден като поет, голяма част от съвременната читателска аудитория (особено по-младите и учениците) подхождат към поезията му твърде повърхностно.

Това, което Вапцаров предлага в своята стихосбирка, е неговият изпълнен с вяра свят, той ни показва човека притиснат и смачкан от времето, в което живее, но все пак открил сили в себе си да вярва в едно по-добро и слънчево бъдеще. Емблематични в това отношение са стихотворенията „Вяра“, „Двубой“, „Писмо“. Неоспорима е и вярата на Вапцаров в човека – злото в човека той отдава на бедите и мизерията, които времената му поднасят. В „Песен за човека“ читателя изживява съдбата на един престъпник, убил собствения си баща заради пари, но който в хода на творбата бива пречистен, осъзнавайки грешката си, готов да плати за стореното и да възвърне човешкото у себе си.

Пътят на Вапцаров е воден от светлината на вярата в един по-добър свят, където хората са равни. Осъществяването на този идеал той вижда в идеите на социализма; именно за това, в името на този идеал той дава живота си. В стихосбирката му не просто свети, а гори страстта на борбата и съпричастността към „братята“, които се борят и жертват за същите идеали. Именно такова е и посланието в цикъла „Песни за една страна“. Страната е Испания, в която кипи гражданска война за справедливост, а Вапцаров е съпричастен към социалната драма и бунта на всички угнетени хора по света.
Поетът ни представя и една коренно различна представа за романтиката. Романтика той вижда в строенето на заводи и шума от тракащите машини. Колкото и странно да звучи, това за него е била възможността хората да извоюват своята свобода, да не бъдат вече експлоатирани, да живеят с любов в сърцата си.

Един невероятен човек, гениален поет и страстен боец, загинал заради вярата в доброто и светлото бъдеще, неизменно следвал своите идеали. Умира за своята кауза на 23 юли 1942. Посмъртно получава почетна Международна награда за мир (1952), а стиховете му са преведени на над 60 езика и са едно неумиращо наследство за вярата в доброто и човека, и доброто у човека.