"Другото тяло" ще изненада почитателите на творчеството на Павич със своеобразен завой към по-класическо повествование – той не е нито речник, нито кръстословица, нито клепсидра, нито гледане на карти Таро, нито делта, както предишните му книги, а просто роман. Би могло да се каже дори автобиографичен роман. И макар самият Павич да го определя като най-добрата си творба след "Хазарски речник", като "другото тяло на "Хазарски речник" и въпреки оправдано високото му самочувствие на писател, в този роман той за пръв път говори и за писателските си страхове и комплекси, за крехкостта и уязвимостта на литературата в разюзданата бездуховност на нашето съвремие.